08.01.2019

Разговор на Павле Трајанов, претседател на Демократскиот сојуз, за Дневник. бг: "Северна Македонија" е ново име на стари проблеми

Политиката не е приказка. Ясно е, че Преспанският договор без амнистия не е възможен. Ядосвайте му се на Заев. Но той казва, че ще отведе страната в ЕС и НАТО. План Б още не сме чули." С тези думи журналистката Светлана Йовановска защити решението на премиера и управляващите социалдемократи - да спре процесът срещу обвинени за насилието в парламента в Скопие на 27 април 2017 г.

Дали подкрепата на депутати от опозицията, засегнати от амнистията, е получена? Ще се разбере утре, когато депутатите се събират, за да гласуват окончателно промените в конституцията. Гласуването трябва да приключи на 15 януари, но македонски политици, с които "Дневник" разговаря, смятат, че това може да стане още утре, а премиерът Зоран Заев има сигурно мнозинство от до 83-ма от 120 депутати.

"Република Северна Македония", когато окончателно получи това име, ще наследи от Република Македония отношения и нагласи в обществото и проблеми, на които в година на европейски избори, след балканската еуфория на българското европредседателство, съюзът едва ли ще обърне голямо внимание. "Дневник" разговаря за трудностите, с които ще се сблъска страната тази година, с двама политици - бившия вътрешен министър и лидер на лявоцентристкия Демократичен съюз Павле Траянов и съветника в Министерството на отбраната Петар Богойески, бивш зам.-генерален секретар на консервативната ВМРО-ДПНЕ.

Цената

Общо 15 от 33-ма души, сред тях депутати от ВМРО-ДПМНЕ, която иначе отхвърля смяната на името, бяха амнистирани със специален закон, прокаран по искане на опозицията. В годишното си обръщение пред депутатите президентът Георге Иванов зададе въпрос, способен да провокира и поддръжници, и противници на Заев. "Каква е разликата между този закон и амнистията, обявена от мен преди две години", попита той, имайки предвид събитията от времето на т.нар. "Шарена революция". Тогава хиляди протестираха, тъй като Иванов помилва десетки обвинени заради скандала с масовите подслушвания, отприщил политическата криза преди две години и сложил край на управлението на консерваторите.

Всичко, което трябва да знаете за:

Балкани (4986)

"Ще бъда искрен, че този закон е в услуга на осигуряването на най-важния процес в страната в последните три десетилетия." Думите са на вицепремиера Буяр Османи. Каза ги в ефир, пред камерата на телевизия "Алсат-1". Османи твърди, че Македония ще спазва принципа "да няма безнаказаност" и "всички насилници и организатори ще отговарят пред закона." Но как ще се случи това? Още от времето на схемата с "Модьор телеком", в която се смята, че може да са замесени премиери и от левицата, и от десницата, македонците са подозрителни към случаи, иронично показващи единството на управляващи и опозиция.

Павле Траянов предложил първо да приключи съдебният процес и едва след това да се мисли за амнистия. "Прекъсването на съдебния процес започна точно тогава, когато обвинените започнаха да обясняват кой е организатор на събитията. Ако съдебният процес се завършеше, може би щяхме да стигнем до организаторите. И вече след него някои от хората можеше да бъдат амнистирани," обясни той в телефонен разговор с "Дневник". "Можеше да се знае, че има осъден за тероризъм (такива обвинения имаше срещу петима души - бел. ред.), пък после да амнистираме." Сега на 15 януари едва 18 обвиняеми ще се изправят пред съда.

Действително, решението на елитите е единственото възможно, за да минат промените в конституцията. Случилото се обаче "не бива да се повтори. Иначе ще дойде момент, в който хора от сегашната власт на високи позиции ще се чувстват свободни да се включат в престъпления и корупция, очаквайки да бъдат амнистирани," продължава Траянов.

Загърбени проблеми

Заев заложи много на външната политика от лятото на 2017 г. насам - хвърли усилия в отношенията с България и Гърция, а сега цялата му енергия отива за конституционните промени. Когато и това препятствие отпадне, той ще трябва да забележи, че е в море от нерешени проблеми.

Социалните разделения в страната са остри - "резултат от личното действие на някои политици и групи, които умеят да управляват само с разделение и омраза," смята Петар Богойески. "Същите тези, които ни деляха на предатели и патриоти, сега ни делят на македонци и северномакедонци. Крайно неприемливо. Тези, които казват, че са против Северна Македония, насърчават нова северномакедонска идентичност. Абсурд.

"В сегашната ситуация обичайните противопоставяния трудно ще се преодолеят, казва още Богойески. Казва, че партията му е намерила решение с "нова национална платформа, която бързо и ефикасно ще реши въпросите". "Идеята се споделя и дискутира от много политически активисти и изтъкнати интелектуални", а "крайната цел е да се намали евроскептицизмът в Македония и да засили влиянието на проевропейските политици", а и на ролята на опозицията. Кога ще се обяви идеята? "Когато сме изцяло готови," с надеждата да е "в най-кратък срок", отговаря Богоейски.

Миналата година Македония се срина със 17 места в Индекса са възприятие на корупцията на "Прозрачност без граници" и стана 107-а от 180 държави - най-лошият резултат на Балканите. В съдебната система едни решения се съобразяват с политиката на официално Скопие, а други идват от стари партийни кадри. Според Павле Траянов партийно работи и държавната администрация и кабинетът още не може да намери решение как да я направи експертна и да я въвлече в обещаните реформи.

"Трябва да се започне с борба срещу престъпността. Силно криминализирана държава сме и това спъва всички реформи у нас. Престъпността стана при нас ценностна категория. Мисля, че след това ще се стабилизираме във всички други области... Трябват и реформи в тайните служби и армията, в които имаше проблеми. Също и икономическото развитие.

"Към Европа, но без Европа

Промяната трябва да дойде от балканските общества, не заради външен натиск, писа изследователят Флориан Бибер в края на миналата година. В Македония обаче външната намеса бе решаваща за овладяване на кризата - първо през 2015 г., а след това - и през 2017-а.А и очакванията в страната за кратко нараснаха - както заради българското председателство на Съвета на ЕС, така и заради стратегията за Балканите, публикувана през февруари. След това през лятото надеждите бяха попарени - европейските лидери отложиха началото на преговорите със Скопие въпреки препоръките на Еврокомисията. Въпреки оказаната от ЕС на Заев подкрепа и референдумът за смяна на името не завърши с желания резулат.

Еврооптимизмът "е най-силен спояващ фактор в македонското общество" и когато той намалява, "се ражда евроскептицизмът, който не беше свойствен за македонците преди няколко години," отговаря Богойески. "Трябва да разберем, не е важно кой е на власт в страната, а как по-бързо и качествено да реформираме македонското общество и да станем част от НАТО и ЕС. Ако в Македония победи евроскептицизмът, тогава ще се разпадне и държавната система," а обществото, вече достатъчно разделено на "различни видове македонци", ще се разпадне допълнително на "твърде много части, които не ще може да се съберат на едно място, никога повече," смята той. "Настана пълна какофония в идентичността на страната. Само отворената европерспектива е лек за това положение."

Фотогалерия: Референдумът носи надежда в обезлюдените села на Македония >

В тази промяна на македонското общество - в нахлулия евроскептицизъм - роля има и ВМРО-ДПМНЕ, признава Богойески. "Така е, като последица от близкото минало във ВМРО-ДПМНЕ евроскептицизмът се разрасна до неприемливи граници. Това бе причината да се сблъскат две концепции - проевропейската и бойкотиращата," обяснява Богоейски, имайки предвид стратегията на референдума за името. "Предлагах решение за компромис между двете концепции. Компромис, който правеше ВМРО-ДПМНЕ много по-силна и отваряше пътя на Македония в ЕС. За съжаление емоциите, а не разумът, надделяха. Сега плащаме цената. Имам силна идея как да продължим.

"Ако миналата година някои смятаха около референдума, че интересът на Европа прави лоша услуга на Македония, тази година може би ще е обратното. "За ЕС Балканите едва ли ще са важни сега. Те се занимават със свои проблеми - крайната десница е проблем, идват избори, ще има по-малко време за региона," съгласява се Траянов. Той все пак смята, че Македония, дълго време следила процесите в ЕС, знае по какво трябва да работи и може да го прави с държави, минали по този път ("Хърватия, Словения, може да се ползва и опит от България") и би могла тихо да се движи по пътя към интеграцията.

Въпрос, отлаган от 16 години

Въпреки някои търкания с България миналата година бе и първият път, когато Заев, в реч в Европарламента, спомена българите, изреждайки групите, живеещи в Македония. Сега включването им в "списъка" обаче е въпрос и на преброяване, за последно случило се преди 16 години и провалило се преди седем. Някои албански партии искаха то да е - на фона на твърдения, че етническите албанци може да са значително над една четвърт от населението - но кабинетът на Заев смята, че догодина това е по-реалистично.

За Петар Богойески е нужна "промяна на конституцията. Не бива правата на гражданите да зависят от броя им. Не може да се продължи с насърчаване на бинационалността. Македония не може и не трябва да е държава на две превъзхождащи нации - македонската и албанската - а трябва да стане държава на всички граждани." Затова "преброяването трябва да е по най-високите европейски стандарти и на него да има свобода за изясняване на националната идентичност на всеки гражданин.

"Тази година няма да има преброяване, нито през 2020-а - може би ще е след 2-3 години, смята Павле Траянов. "Не вярвам, че това правителство ще се справи. Годината ще е изборна... Тази статистическа операция тук не е обичайна, а е политическа. И има опити да не се включва националната принадлежност. Смятам, че трябва да видим колко са македонците, бошняците, ромите, албанците, българите. Знам, че в някои държави етническата принадлежност няма значение (а е важна гражданската), но при нас на Балканите още е от значение."

И отново България

Въпреки подписания Договор за добросъседство между България и Македония искрите припламваха от двете страни на границата няколко пъти заради смесената комисия за исторически и образователни въпроси.

"За съжаление очаквам" България да е тема в Македония и тази година, казва Петар Богойески. "Тази междудържавна комисия... има много тежка мисия. За кратко няма да успее да направи исканото в двете държави. Двете страни трябва да сме подготвени за компромис. "За съжаление при нас в Македония има огромен отпор да премахването на "югославските бележки под линия" в учебниците, а в България има прекалено много емоции и бурни реакции на всеки опит да се постави на изпитание достоверността на българската историография. Споменатата платформа ще предложи решение, смята той. "Трябва да работим пного отдадено за подобряване на македонско-българските отношения, защото накрая и след още 20 години разправии ще стигнем до същото, до компромис и до истината.

"Фотогалерия: Бойко Борисов и Зоран Заев почетоха Гоце Делчев >

Македония не може да си позволи повече отстъпки и е добре България да разбере това, казва бившият вътрешен министър Траянов. "Ако тя продължи да ги прави в интерес на напредъка, процесът няма да е успешен. България и Гърция трябва да държат на договореното и да не поставят допълнителни и неприемливи условия, това ще блокира процеса... (и) ще се създаде климат на отказ от договореното. Оценките са, че всичко това вреди на Македония. Нито една държава не е е заставяна да смени името си или да променя историческите факти от сегашна перспектива."

Най-важни остават НАТО и ЕС

И все пак успехът (или провалът) в интеграцията тази година ще очертае пътя на страната, единодушни са Траянов и Богойески.

"Ще успее ли кабинетът на Заев да започне преговори с НАТО и ЕС? От това зависи дали ще се създаде обстановка младите кадри, които масово напускат Македония, да решат да останат и да опитат да работят тук," смята бившият вътрешен министър.

"Премиерът Заев заложи на една карта, а тя е бърза интеграция в НАТО и ЕС. Цената за това е превисока. От успеха или неуспеха на този дневен ред зависи политическата му кариера. Народът иска да е част от ЕС, но то една част от него не е готова за тази цена, промяна на името. Това оставя впечатление за още по-силно разделение. От друга страна го няма разбирането, че без промяна на името няма как по-нататък. Решение на проблема с името трябва да има и то час по-скоро," казва бившият заместник-генерален секретар на ВМРО-ДПМНЕ. "Надявам се на разбиране от европейските партньори, особено от САЩ. Македония бързо и неотложно да стане членка на НАТО тъкмо тази 2019 г., а не 2020-а."

Извор: Дневник.бг